Знаеш ли, че лосионът срещу слънчеви изгаряния е изобретен във Франция?

Модата на слънчевия загар е въведена от Коко Шанел през 20-те години на XX век. Преди това слънчевите бани били предписвани като терапия срещу туберкулоза и рахит. Ето каква е историята: през 1923 г. Коко Шанел изгоряла случайно от слънцето на круиз до Кан, но решила да се възползва от ефекта от случилото се. И така френската Ривиера се превърнала в родно място на тена. 

Родината на медицинския лосион срещу изгаряне обаче е Швейцария. През 1928 г. австрийският студент по химия Франц Грайтер получил тежко слънчево изгаряне, докато изкачвал швейцарските Алпи. Тогава разработил Gletscher Crème, който обаче не влязъл в продажба.

Първият търговски слънцезащитен продукт е създаден от Юджийн Шулер, основател на L'Oreal, през 1936 г. Продуктът, наречен Ambre Solaire, представлява комбинация от химически филтри, които абсорбират UV лъчите и не им позволяват да достигнат до кожата.

Южийн Шулер бил почитател на плаването, но имал много светла кожа и за да се предпази от честите изгаряния, поръчал на лабораторията си да създаде формула, която да го защитава. През 1935 г. химиците му представили „масло/олио“, съдържащо активната съставка бензилов салицилат. Това съединение филтрира UVB светлината - радиацията, която причинява изгаряне на кожата. Два месеца по-късно Шулер пуснал продукта на пазара на Ривиерата под името "Ambre Solaire" в емблематичната му кафява бутилка с вдлъбнатини и го рекламирал с плакати със загорели от слънцето женски тела.

До 70-те години на XX век този тип продукти се предлагат с цел придобиване на тен без изгаряне. По-късно се възприема определението „слънцезащита“, тъй като в медицината е доказана връзката между излагането на слънце и  появата на рак на кожата.

През 1974 г. отново Франц Грайтер въвел термина "слънцезащитен фактор" или SPF, който представлява формула за определяне на частта от UVB светлината, която ще достигне до кожата с течение на времето. Формулите на съвременните препарати за слънцезащита се ориентират все повече към състав с по-малко химикали, като например цинков оксид и титаниев двуокис.